Битката за Крим

Битката за Крим

I част

„За какво им е на руснаците Крим, те нали вече си имат Кенсингтън и „Челси””. Да, наистина, правилно се шегуват англичаните – Крим отдавна си е техен. Военните имат контракт да стоят там още 20 години.

Само се чудя – кога ще си поискат и Аляска. Та нали тя бе продадена за 100 години на Съединените щати, а правителството на Ленин оспорва този акт като незаконен.

Украйна, откъдето тръгва Русия, която носи названието на покрайнини е малко известна на САЩ, а още по-малко е известен Кримският полуостров на американците. Те до скоро си мислиха, че Crimea е една от женските роли на Тайлър Пери – актьора, сценариста, режисьора и продуцента, който направи своя пробив в Холивуд с филма от 2005 г. Diary of a Mad Black Woman. Можете да направите справка от комедийното шоу The Colbert Report.

И у нас почти никой не знае, че през вековете оттам са минали гърци, римляни, монголци, византийци, турци и даже готите са нахлували на полуострова. Днес за полуострова се бият „Южен поток” и „Източното партньорство”.

На 6 март Върховната Рада на Автономната република прие решение Крим да влезе в състава на Руската федерация. Референдумът по този въпрос е насрочен за 21 март. Нито украинското правителство, нито ЕС признават неговата легитимност, но това няма особено значение. Едно единствено нещо все пак има значение – какво следва от това?

Forbes вече писа за глобалните последствия от евентуално руско нахлуване. Всъщност това не е много ясно, защото не можеш да нападаш себе си.

Руското вмешателство, май има икономически причини. Контролът над Крим – това е контрол почти над цялата Черноморска екватория и нефтогазовия шелф на Украйна, стратегически портове и комуникации.

РФ си облекчава положението с реализацията на проекта „Южен поток”. Аналитиците смятат, че с дестабилизацията на Украйна, в съчетание със съкращаване на маршрута за сметка на кримската територия, правят „Южен поток” икономически привлекателен за Европа проект, поевтинявайки го, според някои отчети, пет пъти. Наземният участък на газопровода ще отстрани енергийната зависимост на Крим от Киев.
А зоната за преминаване на проекта, през екваторията на Черно море, отдавна е изследвана и всички подготвителни работи отдавна са завършени. А промяната на маршрута ще изисква нова изследователска работа, които хич не са евтини.

Освен това наземните работи може да нарушат екосистемите в региона и да си навлекат гнева на природозащитниците. Затова изглежда доста лекомислено разглеждането на изменението на маршрута на „Южен поток” като достатъчна мотивация за геополитическо посегателство от страна на Русия.

Програмата „Източно партньорство”, от своя страна, от създаването си, формира на западните и югозападните граници на Русия държави, които да ориентират своите интереси към ЕС и Съединените щати. И ако ме питате – как така „сблъсках” „Източното партньорство” с „Южен поток”, то е защото двата проекта воюват в своите интереси по завладяването на постсъветското пространство. И двата проекта си имат армии, а това вече ни кара да гледаме притеснително към покрайнините на Русия, за което ще ви разкажа във втората част на „Битката” за Крим.

Антон Митов

About the Author